България научи окончателните си 12 съперника при мъжете и при жените, срещу които ще играе в Лигата на нациите през 2024 г. Шестото издание на турнира е последен шанс за някои отбори, включително българските, да спечелят олимпийска квота за Игрите в Париж. Пет места ще бъдат разиграни.

 По-рано през седмицата от Международната волейболна федерация (FIVB) обявиха континентите, държавите и част от градовете, които ще приемат предварителните групи и финалите догодина. Също така бе направена предварителна разбивка на групите.

 От съперниците, които се паднаха на мъжкия ни тим, отпаднаха Сърбия, Бразилия и Япония. Докато жените избегнаха Канада, Турция и сребърните медалисти от Световното първенство – Полша. От FIVB направиха промени и по отношение на домакинствата, като турският курорт Анталия, където трябваше да стартират мъжкият и женският ни отбор, засега няма да приеме срещите от VNL 2024.

 Според регламента отборите ще играят 12 мача - 3 групи по 4 срещи. След провеждането им седемте най-добри тима в крайното класиране от всеки пол ще се класират за финалите във VNL, както и страните домакини. Заключителният етап при дамите е между 20-23 юни, а при мъжете 27-30 юни. Датите са съобразени и със старта на Летните олимпийски игри в Париж.

Групи на мъжкия национален отбор на България – VNL 2024:

 
Първа седмица (21-26 май) - Турция: САЩ, Канада, Нидерландия и Франция;
Втора седмица (4-9 юни) – Япония: Полша, Словения, Германия и Иран;
Трета седмица (18-23 юни) – Любляна, Словения: Куба, Турция, Италия и Аржентина.

Групи на женския национален отбор на България – VNL 2024:

Първа седмица (14-19 май) - Турция: Нидерландия, Италия, Франция и Япония;
Втора седмица (28 май-2 юни) – Арлингтън, САЩ: САЩ, Сърбия, Германия, Корея;
Трета седмица (11-16 юни) – Хонг Конг, Китай: Тайланд, Доминиканска Република, Китай и Бразилия.

Ивайло Иванов е един от най-добрите български съдии. FIVB му даде голямо признание с наряда на финала на световното клубно първенство между Мондиал Сър Сейфти Суза (Перуджа) и бразилския Итамбе Минас. Турнирът се разигра в индийския град Бангалор.
След като се прибра в България, Иванов даде интервю за официалния сайт на БФ Волейбол.

- Какво е усещането да се ръководи мач от такъв ранг?
 

- На първо място удовлетвореност и оценка за добро представяне. За мен това е първи финал под егидата на FIVB. Имам три мача за бронзови медали на световни първенства за подрастващи. Винаги по някаква причина се разминавах с големия двубой. Когато се правят нарядите, се дават на домакински съдия, ако в мача не участва тим от държавата. Също така се взима предвид от кои конфедерации са участниците. Не съм усещал напрежение. Имам два финала на Шампионска лига и вече съм натрупал опит.
 

- Каква беше реакцията ви, когато чухте за наряда?
 

- Очаквах го. В първите два мача от турнира се справих без грешка. Предполагахме, че ще свиря или аз, или италианецът Андреа Плуехер. Но след като отборът от Перуджа стигна до финала, останах фаворит.

- Кои са най-големите ви мачове досега?

- Финалите в Шампионската лига. През 2022 година в Любляна ръководих като първи рефер Вакъфбанк - Конелиано. А през 2016 година бях втори на срещата Поми Касалмаджоре - Вакъфбанк. В Лигата на нациите съм свирил само в груповата фаза. Вярвам, че скоро ми предстои място и във финалите.
 

- Кой е най-трудният мач?

 
- Финалът на Шампионската лига, защото е най-равностоен. С най-много заряд. Освен това в залата е елитът на цялата Европейска конфедерация. Всички те гледат.
 

- Какви са амбициите ви?

 
- Най-голямата ми цел е олимпиадата. Това ми е мечта. По-голям форум няма!
 

- Какво е отношението към българските съдии?

 
- Отлично е! Ние сме една от държавите с най-много международни рефери. Разбира се, има ревност у колеги от други страни, защото получаваме много назначения. Това обаче ни помага на нас да трупаме опит и да повишаваме нивото си.

Международният проект "С волейбол на училище" на Българска федерация волейбол (БФВ) и Европейската конфедерация по волейбол (CEV) за втори път бе на посещение в град Берговица, област Монтана. Към програмата, която ни показва, че спортът и образованието вървят успешно ръка за ръка, сега се включи и 2 Основно училище "Христо Смирненски".

 Домакините посрещнаха представителите на федерацията с музикална програма, мажоретен състав и народни танци, а деца от 2 ОУ показаха своите умения в играта с волейболна топка с помощна на треньора на ВК Тони Спорт Тодор Илиев. От своя страна, те получиха много нови топки, с които да усъвършенстват уменията и техниката си, а техните преподаватели – учебните помагала „Ръководство на треньора по мини волейбол" на Вера Антонова и „Ние играем волейбол".

 "Обиколихме над 50 училища в България за тези две години. Вие също попаднахте в тази програма и можете да се докоснете до играта волейбол, да видите какви възможности и перспективи може да ви даде тя. - обърна се към децата от 2 ОУ волейболната легенда Николай Иванов, който е бивш капитан на националния отбор на България и настоящ член на Управителния съвет на БФВ. - Но и изобщо, занимавайки се със спорт, вие ще бъдете дисциплинирани, ще ви научи да работите в екип, да изграждане добри взаимоотношения с партньорите и колегите си. Тези качества ще ви помогнат да се развиете и като личности."

 Сред официалните лица бяха Радослав Найденов – кмет на Община Берковица, Теодора Иванова – главен експерт "Образование" в Община Берковица и Адриана Маринкова – кординатор на проекта "С волейбол на училище" към БФВ.

 Кметът Радослав Найденов, който също е възпитаник на 2 ОУ, изрази надежда, че спортът ще възпита едни добри, здрави и прекрасни граждани и увери децата, че това е правилният път за тяхното развитие. Николай Иванов, който е главен координатор на националните отбори, посочи, че една от основните цели на федерацията към момента е работата с подрастващите и тя вече дава успешни резултати с престижни класирания на големи първенства в отделните възрасти.

 "Аз съм доволен и щастлив, че съм отново тук. Вече имахме възможност да бъдем в град Берковица, но в друго училище. Силно се нядявам, че тези деца, които виждам срещу себе си, ще се запалят по волейболната игра. Ще продължат да преследват мечтите си и заедно с ръководителите, които се грижат за тях, и дават най-доброто от себе си за тяхното развитие, всеки да сбъдне мечтите си. Трябва да знаете, че пътят е труден. Трябва да положите много усилия, трябва да бъдете дисциплинирани и да го искате, защото нищо не идва даром. Пожелавам ви да бъдете здрави и ентусиазирани, да се изграждате като личности, да се занимавате с любимите ви неща и да извървите достойно пътя си!", добави Иванов.

 Проектът "С волейбол на училище" се изпълнява в сътрудничество с Европейската конфедерация по волейбол като част от инициативата SchoolVolleyball, съфинансирана от Европейската комисия.

 Българска федерация по волейбол изказва своята благодарност към партньорите на проекта: Столична община, София – Европейска столица на спорта, РУО София-град, Министерство на младежта и спорта и фондация "За пример".

Симеон Николов е само на 17 години, но вече е носител на наградата спортен "Икар" 2023 за заслуги. На все още крехка възраст разпределителят ни вече е в мъжкия национален отбор на България и лидер на Левски. Младият Николов върви по стъпките на баща си Владимир и брат си Александър. Не се страхува от предизвикателства, напротив - иска ги. Николов даде интервю за официалния сайт на БФ Волейбол веднага след церемонията, организирана от фондация "Български спорт" и Български олимпийски комитет. 

 Как се чувствате като носител на "Икар"? 

- Първо искам да благодаря на хората, които организират награждаването. На Българския олимпийски комитет, на фондация "Български спорт". Горд съм, че са оценили труда, който положих през цялата година. "Икар"-и са носили най-великите български спортисти. И сега е шанс да благодаря, че станах част от тях. Имам още страшно много да уча, да постигам. Нека това е началото. Мечтая догодина отново да получа "Икар", но не за мен, а за националния отбор на България.

 Изпращате много трудна година. Как бихте я описали?

- Като полезна. В нея израснах страшно много. Случиха ми се неочаквани неща. Да, те вече са в миналото, но ще бъдат от полза за бъдещето. Най-вече се развих ментално. Трябваше да преживея тежка контузия. Ужасно трудно е да чуеш, че няма да отидеш на Световно първенство. Трябваше да бъда силен и мисля, че се справих. След това дойде Световното първенство и олимпийската квалификация. Напрежението беше огромно. Знаех, че трябва да се доказвам не всеки ден, а всяка секунда. Всички тези дни с националния отбор бяха огромен опит.  

А какво очаквате от следващата година? 

- Ще играя във всички възрасти с националния отбор, за които имам право. Още на 3 януари започваме подготовка за европейската квалификация в Румъния за тима под 20 години. Прибираме се и веднага идва турнирът Купа България с Левски. Труден месец ще е януари. Но аз не се притеснявам, а го чакам с нетърпение. През лятото е турнирът, на който всички се надяваме - Лигата на нациите. Дано да съм жив и здрав, да имам шанса да се изправя срещу най-добрите в света. България все още има минимална надежда за класиране на Олимпийските игри в Париж. Защо да не вярваме в нея? Ако чудото стане, ще се сме на най-великия турнир. Искам да се боря за този шанс.

 Следвате стъпките на брат си Александър и след края на сезона отивате да учите и играете в САЩ. Колко голяма крачка е това? 

- Най-голямата! Отивам на другия край на света без семейството и приятелите ми. Мисля, че така е правилното. Не се притеснявам, а нямам търпение. Животът в САЩ е съвсем различен. Аз "влизам в обувките" на брат ми и ходя по неговия път. Алекс е моето вдъхновение. Видях колко той се разви в Америка и мисля, че това ще е полезно за моята кариера. Ако Алекс не беше минал по този път, едва ли и аз щях да го направо. Сега той ми каза: "Браво за решението!"

Волейболистката на Славия 2017 Радина Димитрова получи първа повиквателна за националния отбор на България за жени под 18 години. Тя бе част от мини лагера на тима, който се явява и начален етап на подготовката за предстоящите европейски квалификации (17-21 януари 2024 г.) в София. Пред официалния сайт на Българска федерация волейбол Ради сподели емоциите си от първия досег с националния тим, за тридневния лагер в столичната зала „Христо Ботев" и работата със селекционера Антонина Зетова, както и за шансовете на България да се класира за Европейско първенство през 2024 г.

 Получи първа повиквателна за националния отбор. Как прие поканата да се включиш към лагера?

- Честно казано, бях много изненадана. Зарадвах се! Зарадвах се най-много, че имам възможност да видя как протичат лагерите на националите и евентуално да се преборя за място.

 Лагерът приключи. Как преминаха тези три дни за теб и какво ти направи най-силно впечатление?

-Хареса ми и през трите дни. Тренировките бяха много интензивни. Допадна ми това, че треньорката ни гледа постоянно и отделя време да ни обяснява.

 На този лагер бе повикан по-разширен състав. Предизвикателство или не е това за вас, състезателите?

-Разбира се, че е предизвикателство. За всяка една състезателка е предизвикателство да се пребори за титулярно място. Когато има повече състезатели, конкуренцията е по-голяма.

 Ти как се почувства като част от отбора? Успя ли да се адаптираш бързо?

Честно казано, много добре се чувствам! И момичетата са супер! Много са готини! Добре ме приеха, за което се радвам много, а това ме накара да се чувствам и по-комфортно по време на тренировките.

 Амбицира ли те повиквателната за националния и за твоето представяне занапред във вътрешното първенство? Надяваш ли се да те повикат и за основния лагер преди европейските квалификации?

-Разбира се, че се надявам! Сигурна съм, че всяка една от нас се надява. Но ще видим какво ще стане...

 Като част от този отбор вече, какво мислиш за предстоящите европейски квалификации, до които не остава много време?

-Разбира се, че отборът има шанс и аз съм сигурна, че се класира за Европейско първенство. Мисля, че момичетата са много добри и се надявам този отбор да стигне колкото е възможно по-напред.