Поздравления за златния медал в Екатеринбург – нашият отбор ли бе по-силен, или световният шампион Русия подцени отбора ни във финала?

Ние показахме добра игра и това е основното за нашия успех. Да, Русия не бе със същия състав, който стана световен шампион, липсваха някои от звездите им, но това не омаловажава нашата победа. За нас турнирът бе много успешен, а и това  е от малкото златни медали които сме печелили. Всъщност аз не помня да сме взимали злато на какъвто и да бил турнир. Имаме бронз от европейското във Варна, но тогава бях в девическия отбор на ЦСКА и гледах по телевизията мачовете.

Какво е чувството да се върнете в националния отбор след 2 години?

Изпитах огромно удоволствие отново да облека екипа на България. Определено ми липсваше. Да излезеш с националната фланелка не може да се равни с нито един чуждестранен клуб, в каквито играем почти всички националки.

Кой от чуждите клубове ви е най-присърце?

Френският „Кан“. Там заминах едва на 20 години, играх 6 сезона в отбора и се изградих като състезател.

Доволна ли сте лично от себе си като представяне в националния сега?

Отидох без големи очаквания и да помагам на отбора колкото мога. Треньорът обаче ми даде шанс да играя във всички мачове и това е голям плюс за мен. Доволна съм от представянето си, защото както знаете имах тежка контузия на лакътя, която ме извади за 8 месеца от игра. Миналия сезон в „Кан“ дори играх само 4 месеца и затова не го наричам сезон. И сега с всеки мач и тренировка виждам израстване и затова съм доволна от себе си.

Какви разлики намирате в отбора за времето, в което не бяхте в националния?

Момичетата са пораснали като игра, колективът е по-сплотен. Ако преди 2 години повечето от тях бяха млади надежди, сега вече са по-обиграни състезателки с повече опит. И това се вижда на игрището. Аз мога да го усетя.

Познавате различни школи и треньори във волейбола – френска, руска, японска – какво е мнението ви за качествата им?

Във Франция работих с китаец и повече израснах психически като състезател. В Русия физически бе по-трудно, защото изискванията са по-големи, първенството е по-тежко. Докато в Япония повече наблягахме на техниката.

Амбициите на един състезател и отбор са винаги за медали и титли – какви се реалните възможности на този отбор първо за световното първенство в Италия, после и на следващите състезания?

Имаме цел да влезем в осмицата е и това е постижимо. Няма да е лесно, трябва да се работи много, но вървим по правилния път.

Има ли отборът възможности да се класира на олимпиадата в Рио?

Ако работим в този дух защо да не се класираме. Както отидохме на „Купа Елцин“ и никой не вярваше, че може да победим, ние го направихме. Миналата година в турнира Гран при също нямаше очаквания, но отборът победи Бразилия, Япония и игра много добре. Вече се виждат често проблясъци и ако работим добре, защо да не играем на олимпиадата?

В сряда, 16 юли, от 11:00 часа в парк-хотел „Витоша” (до Техническия университет) ще се проведе официална пресконференция на Българска федерация по волейбол. Ще присъстват новият старши треньор на националния отбор Пламен Константинов, мениджърът на тима Владимир Николов, президентът на федерацията Данчо Лазаров, първият вицепрезидент Петър Кънев и вицепрезидентите Иван Тодоров и Любо Ганев.

Днес в Българската федерация по волейбол се състоя среща между изпълнителното бюро на управителния съвет и новия старши треньор на националите Пламен Константинов и главния мениджър на отбора Владимир Николов. На нея Константинов запозна бюрото с идеите си за разширения състав на националния тим  и сподели своите виждания около това как ще протече подготовката на състезателите за Световното първенство в Полша през септември.

Днес, 14 юли, в 20:55 часа националният отбор по волейбол за жени пристига в София с полет от Истанбул след спечелването на престижния турнир за Купа „Елцин” в руския град Екатеринбург.

Женският ни национален отбор по волейбол победи Русия с 3:2 (-16, 20, -28, 23, 11) във финала на силния турнир „Купа Елцин“ в руския град Екатеринбург. Състезанието е от най-престижните на планетата  и успехът дава заслужено самочувствие на българките в подготовката за световното първенство в Италия през есента.

Успехът е много ценен, защото националките победиха настоящия световен шампион – Русия, който триумфира преди 4 години на първенството в Япония. Тогава пред собствена публика японките останаха трети, сега азиатките завършиха четвърти в Екатеринбург след 0:3 от Холандия в спора за бронза.

Треньор на рускините през 2010-а бе настоящият селекционер на българките Владимир Кузюткин. Срещу бившия си отбор руснакът заложи на стартова шесторка  Диана Ненова, Емилия Николова, Добриана Рабаджиева, Елица Василева, Страшимира Филипова, Цветелина Заркова и либеро Десислава Николова. Във втория гейм Лора Китипова замени Ненова и доигра мача. Във втората част също така Ева Янева смени Василева и също остана до края на срещата. В игра се появиха още Христина Русева, Кремена Каменова, Нася Димитрова и Славина Колева. Само второто либеро Ивелина Монова не влезе на терена.

Най-много точки от нашите отбеляза Николова – 24, Рабаджиева завърши с 19 т., а Янева – с 14 т.