Никола Димитров е българинът, който участва във всяка една Треньорска конвенция на Европейската конфедерация по волейбол (CEV). Той е инициатор България да кандидатства за домакин на четвъртото издание на престижното събитие, което ще се случи този уикенд в София и в годината, когато CEV чества своя 50-годишен юбилей. Димитров е основен лектор в Треньорските семинари, организирани от Българска федерация волейбол, а в последните няколко години изнесе редица онлайн семинари, свързани и с училищния проект CEV School Project "Play Volleyball – Grow with it".

Никола Димитров е магистър по Технологии, иновации и предприемачество. Завършил е Шефийлдския университет, където защитава дисертация на тема "Управление на комплексни и хаотични организации в югоизточна Европа: ключови фактори и инструменти за управление" (октомври, 2009 г.).

Треньорската конвенция на Европейската конфедерация по волейбол (CEV) ще се проведе в София между 22 и 24 септември. Над 150 специалисти ще участват в събитието, което е едно най-вдъхновяващите и полезни за треньори и учители по физическо възпитание в цял свят. Програмата на семинара включва теоритични и практически занимания, които ще се състоят в спортна зала "Левски София".

 Г-н Димитров, вие сте участник във всяко едно издание на Треньорската конвенция на CEV досега и най-точно може да ни кажете каква е нейната същност и значение.

Здравейте и благодаря за поканата да споделя малко повече информация за Треньорската конвенция на CEV. Тя се ражда като спомагателен форум към CEV School Project - проект за популяризиране на волейбола в училищата и парковете из цяла Европа. Проект, които от една година се внедрява много успешно и в България. Самата конвенция има 3 основни цели - да популяризира волейбола сред родители и деца и да го позиционира като любим семеен спорт. Не е тайна, че през последните няколко десетилетия губим популярност и повечето деца се насочват към други индивидуални и отборни спортове. Целта е да напомним на хората, че волейболът е уникален и различен спорт, който може да се играе навсякъде и от всекиго.

В допълнение конвенцията има за цел ежегодно да се привличат топ треньори на различни възрастови групи състезатели и с богат опит в популяризирането на нашия спорт и в изграждането на млади таланти. Специалисти, които с радост споделят опита си всяка година с над 150 участника от цял свят (треньори и учители по физическо).

 Третата цел, а може би и най-важна за самите участници, е възможността да се създаде една общност от активни и развиващи се специалисти, които да обменят контакти, опит и знания. Така например, имах удоволствието да прекарам няколко часа в обмен на опит с хора като Джовани Гуйдети, Ваня Гърбич и Джон Кесъл. Но освен срещата с хора на толкова високо ниво, също така срещнах и много млади треньори с голямо желание за споделяне и обмен на опит.

Какви са изводите ви от първите три издания и по-конкретно какво най-силно ви впечатли?

Много са нещата, които си взех от тези 3 години. Ако трябва да обобщя най-важните, то може би са следните:

• Създаването на креативни среди и системи за ангажираност на деца в залата. Постоянно се споделят идеи как с подръчни материали да се създават инструменти за подобряване на игровите ситуации и възможности. Например употребата на обикновено въже за създаване на многобройни игрища там, където повечето хора биха казали, че няма инфраструктура за волейбол.
• Начинът, по който се организира развитието на първенства за подрастващи във водещите в момента страни по волейбол. Те се различават много от нашата реалност и се създават многобройни възможности за състезания и турнири, тъй като най-добрият учител на играта, е самата игра. Радостно е да видя, че от една-две години се вижда развитие и припознаване на идеи и от нашата федерация.
• Най-голямо впечатление ми направи фокусът върху философията, психологията и поведението на треньорите и тяхната роля в и извън залата. Това бе и основен фокус на лекциите, които организирахме за всички региони в страната през последната година.
• На последно място трябва да отбележа и фокусът върху планирането на тренировъчния процес, както и фокусът върху повече докосвания на топката и игрови ситуации. Тренировъчният процес при подрастващи трябва да е много ангажиращ и забавен, но същевременно да създава желание за развитие и професионализъм у децата.

Какво очаквате от предстоящото издание? Има ли нещо, което вие лично бихте искали да видите и чуете?

 Дотук имах възможността да чуя как се работи в държави като САЩ, Нидерландия, Франция, Финландия, Белгия и Тайланд. Тази година очаквам да разбера малко повече и за процеса на работа в Италия. Очаквам да чуя за нови тенденции и подходи при идентифицирането и развитието на млади таланти, както и да видя практически как това се случва, тъй като конвенцията има освен теоретична част и практическа. Винаги е любопитно да откраднеш нови идеи за начина, по които да помогнем на младите състезатели да осъзнаят и да практикуват по-добре даден елемент.

България получи честта да бъде домакин на тазгодишното издание и то навръх юбилея на CEV. Какъв атестат е това за българския волейбол и БФВ?

Да бъдем избрани за домакин на тазгодишното издание не е случайност. Това бе добре планирана цел и моя мечта още след първото ми посещение. С всяко изминало събитие се стремях да създавам добри контакти с организаторите на конвенцията и да споделям открито за развитието на волейбола в България. Веднага след откриването на възможността за кандидатстване за домакин на тазгодишното издание говорих с ръководството на БФВ и съм много радостен, че те припознаха идеята и успешно кандидатстваха. Не е тайна, че БФВ последните години се е доказала като страхотен организатор на волейболни събития и съм сигурен, че тази година ще предложим най-добрите условия за провеждането на конвенцията.

 Вие сте основен лектор в Треньорските семинари, които организира БФВ. Какъв е интересът към тях и виждате ли вече ползите от тяхното провеждане?

След всяка конвенция заедно с БФВ организирахме онлайн събития (уебинари и дискусии) с цел споделяне на наученото. Виждахме все повече интерес от опитни и от млади треньори. Така се роди и идеята през последната година да обиколим всички региони и да създадем еднодневен семинар подобен на формата на самата конвенция, но в умален формат. Тези семинари бяха разделени на Теоретична част с фокус върху ролята на треньора при подрастващи и на Практическа част със споделяне на различни упражнения и прийоми за по-добра организация на тренировъчния процес. От обратната връзка, която получаваме след всеки семинар разбираме, че това, което направихме беше много полезно и вдъхнови много наши колеги да изпробват и да доразвият споделеното. С много от треньорите поддържаме вече и личен контакт и съм изключително радостен като получа от тях видео на техни тренировки и идеи за развитие на подрастващите.

 Може би най-ценното от тези семинари бе възможността треньорите да се срещнат и да открият общи теми за разговор. Прекалено дълго време треньорите в България не споделяха опит и си криеха "тайните". Това, като цяло, не помага за развитието на волейбола на национално ниво и една от целите на този тип инициативи е отново да се обединят усилията на треньори от цялата страна за развитието на млади таланти и създаване или по-скоро обединяването около една единна методология за работа.

 Срещате се с представители на почти всички клубове в страната по време на Треньорските семинари на БФВ. Какво най-силно интересува треньорите в лекциите и според вас върху какво трябва да се наблегне в работата с по-младите специалисти?

Треньорите в България се интересуват от същите, неща които се търсят от всички треньори, които участват на конвенцията, а именно - как да се държим със съвременните деца така, че да ги мотивираме и запазим по-дълго време в залите; как да подобрим комуникационните си умения и как по-лесно да предаваме знанията си; върху какво да наблягаме и в каква последователност според възрастовите групи; как да управляваме по-добре големи групи от деца; как по-бързо да развиваме отделните елементи и умения при подрастващите; какви инструменти и упражнения да ползваме при заучаването на различни техники.

 От гледна точка на развитие на състезатели, с оглед на тези нужди и на база наблюденията ми от последните години, бих казал, че трябва да се наблегне на 4 фактора за изграждане на един състезател. А те са: (1) Физика, (2) Техника, (3) Тактика и това, което често се пренебрегва (4) Психика.

Ако трябва да бъда по-конкретен за работата с по-млади състезатели бих насочил вниманието на треньорите върху:

•  Изграждането на правилна двигателна култура при подрастващи, защото наблюдавам, че в последствие това има голямо въздействие върху способността на децата да развият нужната техника. В допълнение добрата двигателна култура предпазва децата и от травми и така удължава техния състезателен период.
•  Работата върху способността на децата да четат и играят играта. Волейболът е спорт за интелигенти хора и състезателите трябва да могат да взимат бързи решения на база създалите се ситуации, да са адаптивни и гъвкави. В тази точка бих добавил и работа върху комуникационните умения на състезателите в игрището.
•  Изучаваме от техническа гледна точка на най-добрите състезатели и да следим научно доказаните тенденции за подобрение на елементите. Най-важното за нашия спорт може би е правилната работа с крака. Всеки елементи във волейбола тръгва от краката и смятам, че именно там трябва да обърнем много внимание.
•  Основните точконосещи елементи в съвременния волейбол като атака, сервис и блокада. И отново за всички тези елементи трябва да се фокусираме върху изчистването на движенията и намаляването на ненужните действия. Спортът ни е много бърз и нямаме време за ненужни движения.
•  Развиване и на по-голям инструментариум у състезателите. Трябва да имат различни техники за атака според ситуацията (за сравнение Белгия имат категоризирани над 13 техники за атака). Трябва да имаме разнообразие и на сервис и да можем да го адаптираме според противника.
•  Важността на посрещането и на защитата, като там отново трябва да започнем от правилната работа с крака.

Като обобщение бих препоръчал на треньорите да мислят върху и да развиват системи и среда, която да помага за правилното научаване и изпълнение техниката.
 

От гледна точка на развитие на млади специалисти/треньори, бих препоръчал на колегите да се научат на първо време и те да четат играта (работа със статистика е от ключово значение), както и да разберат върху какво да се фокусират по време на изграждане на един състезател. Ние, като треньори, имаме отговорност да даваме конструктивна обратна връзка на състезателите и за целта трябва да се научим да разпознаваме техните грешки, както и да имаме знанията и способността да им помогнем да ги коригират. Трябва да се научим да отговаряме правилно на въпроси като "Какво да направя, тренер", "Къде греша, тренер", "Как да го направя по-добре, тренер".

 Повече детайли ще споделяме на семинарите и съм сигурен, че и тази година ще надградим с повече практически насоки и идеи за тренировъчния процес.

Може ли да се каже, че обучението на треньорите и специалистите, които работят с подрастващи в този спорт, е един непрекъснат процес. Колко е важно треньорите да участват в подобни проекти и инициативи?

Със сигурност ще подкрепя идеята, че обучението на треньорите и специалистите, които работят с подрастващи в този спорт, е един непрекъснат процес. Не само за треньорите, които работят с подрастващи, но и за всеки себеуважаващ се и мотивиран треньор, независимо от нивото, на което работи. Спортът се развива и заедно с него следва, ако искаме да сме конкурентни, и ние, треньорите, да се развиваме. Затова е жизненоважно, както за треньорите, но и за волейбола на национално ниво - всички треньори да търсят, да участват и да създават възможности за такива проекти и инициативи. Понякога едно такова събитие може да отговори на въпроси, които си имал цял живот.

Българин влезе в класацията "Топ 3 за най-силен сервис" по време на Европейското първенство по волейбол за мъже, на което страната ни бе и съдомакин (28 август – 16 септември). Цветан Соколов е трети по най-силно изпълнен начален сервис, посочва Европейската конфедерация по волейбол (CEV) след приключване на шампионата.

Постижението на капитана на националния ни отбор е удар със скорост от 131,7 км/час.

 На първа позиция е полякът Вилфредо Леон, който поставя световен рекорд от 138,5 км/час. Полша триумфира и с титлата. Втори е Нимир Абдел-Азиз от Нидерландия с начален удар от 137,6 км/час. След Соколов се нареждат Жорди Рамон от Испания (130,8 км/час) и Павле Перич от Сърбия (130,1 км/час).

Женският ни национален отбор не успя да повтори силната игра от двубоя срещу Бразилия. Нашите загубиха от Япония с 0:3 (20:25, 13:25 11:25). Домакините на олимпийската квалификация са и сред основните фаворити за класирате за Париж 2024. Явно умората от петсетовата битка със „селесао“ оказа влияние върху играта ни.

В първия сет изглеждаше, че Япония не е чак толкова силна. Равенствата се редяха до 12:12. Тогава домакините направиха осем поредни точки и реално надежди за успех в първата част угаснаха. Серия от три точки донякъде ни върна в играта и стигнахме до 17:20. Но нямаше повече шансове и японките спечелиха с 25:20.

Вторият гейм започна кошмарно – 7:1 за Япония. Опитахме да поизравним играта и намалихме пасива при 5:10. За съжаление под бурните аплодисменти на домакинската публика съперникът отново увеличи преднината си. Най-голямата разлика беше 23:12. До края на частта спечелихме само една точка.

В третия гейм още от начало Япония наложи волята си. След като ние спечелихме първата, последваха пет точки за домакините. – 5:1. До края на мача Япония само увеличаваше преднината си и ние нямахме шанс да отвърнем. Домакините спечелиха последния гейм с 25:11.

Следващият ни мач от квалификационния турнир е срещу Перу в петък от 7 ч.

Забележително начало в женския национален отбор направиха две от младите надежди на българския волейбол. В третата среща на "лъвиците" от олимпийската квалификация в Япония много ярко блесна талантът на две от най-младите състезателки – Микаела Стоянова и Маргарита Гунчева. И двете са дебютантки в представителния отбор, като по-рано това лято станаха осми в света с отбора на България до 19 години под ръководството на Борислав Крачанов.

Двете тийнейджърки влязоха от пейката и дадоха импулс на българския тим, който поведе с 2:1 гейма срещу опитния състав на Бразилия - номер 2 в света за 2022 г. и сребърен медалист от Олимпийските игри в Токио 2020. Дори сайтът на Международната федерация по волейбол (FIVB) отбеляза на главната си страница днес, че младият състав на България със средна възраст 21 години е създал проблеми на опитния отбор на Бразилия, който е загубил два гейма и 1 точка.

 "Тук сме, за да помогнем с каквото можем на отбора. И да се опитаме да влезем, колкото можем добре, точно в тези моменти, когато ни се дават шанс", коментира Микаела Стоянова пред БФВ минути след срещата с олимпийския вицешампион.

 Стоянова играе на поста диагонал и преди два месеца навърши 18 години. Наследява любовта към спорта от баща ѝ Васил Стоянов – бивш волейболист, ставал шампион с Тренто.

 "Невероятно е чувството да седиш "лице в лице" с най-добрите, които само си гледал по телевизията като малък и си мечтал да играеш с тях. Опитваме са като най-малки да попиваме колкото можем повече, както от нашия отбор, така и от останалите", добяви състезателката на Левски-София.

В мача срещу Бразилия Мика бе трета по резултатност от българските националки, завършвайки с 13 точки. 

"Много се радваме, че ни бе даден този шанс. И го използвахме може би по най-добрия начин", на свой ред казва разпределителката Маргарита Гунчева.

 След два поредни сезона номер 1 при девойките старша и младша възраст на Марица, Марги вече е състезател, на който се разчита и в първия състав на девет пъти поредния шампион от Пловдив. Тя има две титли на страната и една купа с жените на Марица, а сега и бе гласувано отново доверие за втори разпределител в битките, както на национално ниво, така и в Шампионската лига.

 "Мечтите ни определено са един ден да играем на Олимпийски игри с националната фланелка", споделя 17-годишната Гунчева.

 Стоянова и Гунчева попаднаха в селекцията на италианския специалист Лоренцо Мичели, който избра подчертано подмладен състав за олимпийската квалификация в Япония.

 "Много е добре работата с Лоренцо Мичели и със сигурност се усеща разлика. Опитваме се да попием колкото се може от треньора, а и от целия щаб, защото всички са професионалисти в това отношение", казва Мика, а Гунчева потвърждава уверено: "Да можем на научим много от тях."

 Дотук българският национален отбор записа три загуби в Япония, но срещу изключително силни съперници в лицето на Турция, Бразилия и Белгия.

 "Липвса ни увереност във важните моменти", анализира Стоянова. "И опит", добавя Гунчева.

 България е в квалификационна група В за Летните олимпийски игри в Париж 2024. Само първите два отбора в потока взимат квоти сега. Утре излизаме срещу домакина Япония от 13:25 ч. След това следва мачове срещу Перу (22 септември в 7:00 ч.), Аржентина (23 септември в 7:00 ч.) и Пуерто Рико (24 септември в 4:00 ч.). Двубоите са предавани пряко по MAX Sport 2.

 А какви са очакванията на двете ни млади националки?

 "Да се представим по най-добрия начин", казва Микаела. "Да вземем колкото можем повече победи докрай", завършва Маргарита.

Тази седмица Българска федерация волейбол (БФВ) е домакин на изключително престижно събитие. Четвъртото издание на Треньорската конвенция на Европейската конфедерация по волейбол (CEV) ще се проведе в София между 22 и 24 септември. Над 150 специалисти ще участват в събитието, което е едно най-вдъхновяващите и полезни за треньори и учители по физическо възпитание в цял свят. Програмата на семинара включва теоритични и практически занимания, които ще се състоят в спортна зала "Левски София". Събитието ще мине и под знака на 50-годишния юбилей на CEV.

По този повод разговаряме с Николай Иванов, който е член на Треньорската комисия и на Комисията за детско-юношески волейбол.

Г-н Иванов, по-малко от месец след домакинството ни на Европейското първенство за мъже, България отново е домакин на друго голямо и престижно събитие под егидата на Европейската конфедерация по волейбол (CEV). Колко значима е привилегията да приемам Треньорската конвенция?

Доста значима е, защото ще дойдат над 150 специалисти от различни точки в Европа, които ще чуят нови тендеции, методики и практики за развитие на играта волейбол. България ще бъде отново в центъра на много важно събитие от най-висок ранг.

 Конвенцията е насочена към треньори и предподаватели, които работят с подрастващи. Вие сте член на Треньорската комисия към БФВ. Колко необходими са този тип обучения и колко често трябва да се провеждат?

 От особено важно значение е да има един продължителен процес на обучение. БФВ продължава своята линия и следва своята програма за усъвършенстване на треньорски кадри в България. Само през тази година Комисията за ДЮВ организира шест семинара във всички региони на България, които бяха отворени за всички клубове. На практика, с хората от екипа се опитахме да предоставим съдържанието от предишната конвенция, която се проведе през 2022 г. Така ще бъда и след тази конвеция. Поради ограничения брой специалисти, които могат да присъстват, ние ще направим всичко възможно предстоящите лекции и получени знания, да стигнат до всички треньори в България, като продължим с провеждането на семинари по регионите.

 Какво ви прави впечатление при вашите лични срещи с треньорите досега? Споделят ли интереси, нуждни и изводи?

 Много е хубаво, че имаме обратна връзка. Треньорите, посетили нашите семинари, буквално още на следващия ден започнаха да прилагат наученото с децата, с които работят. И споделяха, че наистина има полза от теоритични и практически занимания и семинари. Силно се надявам да продължим в тази линия, подорявайки комуникацията по отделните звена, за да може да се търсят добри решения, които да бъдат от полза на треньорите, което ще рефелктира в положителна насока върху работата им с децата. Важно е повече деца, които са влезли в залата – да остават, а не да се отказват.