„Победите винаги дават едно самочувствие и увереност, особено на младите, които сега дебютират за националния отбор. Виждам, че и при тях има настроение и усещам тяхното израстване. Това е много хубаво, защото в тези мачове ще трябва да помагат всички“, коментира минути след пристигането си на аерогара "София" либерото на националния отбор, който участва в Световната лига, Теодор Салпаров. Нашите момчета се прибраха днес от триседмичното интерконтинентално турне, което включваше последователни гостувания на Куба, Канада и Аржентина. В шестте си мача "трикольорите" записаха общо 4 победи и 2 загуби.

„Пътуването е тежко наистина, но вече се прибрахме и най-важното е да се подготвим за оставащите четири мача от групата и разбира се за предстоящите финали. Надявам се треньорите да съумеят да ни вкарат в една добра физическа форма, защото определено втория ни мач с Аржентина, а и въобще вторите ни мачове от това турне ни бяха много слаби чисто физически“, продължи опитният състезател. „Лъвовете“ спечелиха и двата си двубоя с Куба, след което победиха в първите си срещи Канада и Аржентина с 3:2, но загубиха вторите двубои със съответно 1:3 и 0:3.

„Надяваме се сега и с новата зала във Варна да има повече емоции и настроение и да се представим по най-добрия начин“, коментира още Салпаров. Припомняме, че обновената зала „Конгресна“ в морската ни столица ще приеме домакинските мачове на „трикольорите“ от Група С на най-комерсиалния турнир срещу Куба този уикенд (27 и 28 юни) и срещу Аржентина на 4 и 5 юли. В нея ще се изиграят и така важните финали на Втора дивизия в Световната лига, за които нашият тим се класира директно.

„Според мен в този един месец от мач на мач играехме все по-добре. Усещаше се и че взаимодействията между отделните състезатели също се подобряват, което е най-важно. Една от целите бе и Андрей Жеков да натрупа опит с тези мачове. Той се включи и игра добре. Даде се и шанс на повече момчета да играят, което е най-хубавото“, добави сърцатият играч.

„Ако трябва да бъда честен, мен от французите ме е най-страх. Също така предпочитам да дойде Канада, а не Аржентина, защото с Аржентина винаги сме играли много тежко. Те изповядват горе-долу същия стил като Франция. Имат добро посрещане, разпределителите им играят доста бързо в краищата и центъра и определено това нас ни затруднява. До като канадците играят силов волейбол подобен на нашия. Аз предпочитам по-скоро тях отколкото Аржентина“, завърши Теодор Салпаров.

Повече за прибирането на националите можеш да прочетеш тук.   

Женският национален отбор по волейбол, който участва на Европейските игри в Баку, ще пристигне на летище „София“ в сряда (24 юни) в 08:45 ч. Нашите момичета отпаднаха в груповата фаза на шампионата след четири загуби и една победа. Следващото предизвикателство пред „лъвиците“ е  Световно Гран При 2015. Първите мачове на националките са в Пуерто Рико от 3 до 5 юли, където освен домакините ще срещнем Полша и Канада.

Българският национален отбор по волейбол, който участва в Световната лига, се прибра от триседмичното интерконтинентално турне, което включваше последователни гостувания на Куба, Канада и Аржентина. В шестте си мача нашите момчета записаха общо 4 победи и 2 загуби. „Лъвовете“ кацнаха с близо час закъснение на летище „София“ с полет през Париж. Националите и щабът на тима ни бе видимо изморен след 30-часовото пътуване от Салта. След кратък престой в столицата играчите веднага заминаха за Варна, където по програма в сряда сутринта трябваше да направят първата си тренировка в обновената зала „Конгресна“. За нещастие обаче багажът на почти всички от отбора е останал във Франция. Очаква се той да пристигне утре, а поради възникналите неочаквани проблеми сряда ще бъде свободен ден за „трикольорите“.

„Благодарение на Еър Франс сме без багаж. Провалиха ни утрешната тренировка. Ако обобщим цялото турне аз съм доволен. От шест мача четири победи мисля, че е един добър резултат“, коментира минути след кацането си на българска земя селекционерът на нашия тим Пламен Константинов.

Припомняме, че в събота и неделя (27 и 28 юни) националите ще изиграят поредните си два мача от Световната лига срещу Куба. Към тима ни ще се присъедини и капитанът Владимир Николов, който не пътува с отбора за гостуванията, а в този период се подготвяше по индивидуален план.

България ще участва на Световно първенство по волейбол за жени до 20 години, което ще се проведе от 11 до 19 септември в Пуерто Рико. Новината бе потвърдена официално от Международната волейболна федерация. На шампионата ще участват общо 16 отбора, които ще бъдат разделени в четири групи (A, B, C, D). Регламентът предвижда първите два от всяка група да оформят нови две групи по четири тима в следващата фаза (Група Е и Група F). Отборите заели първите две места в тези групи ще се класират на 1/2-финал, докато останалите ще се борят за местата от 5-о до 8-о. Тези тимове пък, които завършат на трето и четвърто място в Групи А, B, C и D, също ще бъдат разделени в две нови групи (Група G и Група Н). Първите два отбора от тези групи ще се борят за местата от 9-о до 12-о, а останалите ще играят за позициите от 13-а до 16-а.

На последният Мондиал при тази възраст в Бърно (Чехия), шампион стана Китай, който на финала победи Япония.

Припомняме, че първоначално Световното първенство трябваше да се състои в Кипър, който заради проблеми с организацията загуби правото си на домакинство и турнирът бе преместен в Пуерто Рико.

Българският национален отбор по волейбол до момента се представя отлично на Европейските игри в Баку. Нашите момчета записаха 4 победи и една загуба в петте си мача от Група В на турнира. Така с 11 точки „лъвовете“ заеха третото място в крайното класиране, а тегленият днес жребий в азербайджанската столица изпрати „трикольорите“ на 1/4-финал срещу третия от Група А Турция (повече за 1/4-финалните двойки прочети тук). Неизменна част от стартовата шестица на Николай Желязков в първата фаза на турнира бяха двамата близнаци Георги и Валентин Братоеви. Добрите им изяви с националната фланелка до тук пък дадоха повод на сайта на Европейската конфедерация по волейбол (CEV.lu) да напише интересен материал със заглавие „Близнаци и съотборници – запознайте се с българските братя Братоеви“ (виж тук). Ето и пълен превод на публикацията за двамата наши състезатели:

Трудно е да ги разпознаеш, ако не са с различни номера на фланелките си. Валентин и Георги Братоеви са еднояйчни близнаци, които са част от успешния български отбор на Европейските игри в Баку. Георги Братоев е с номер едно и играе на поста разпределител, докато Валентин носи номер десет и е посрещач. Когато Георги подаде топката към Валентин на полето се усеща специална връзка. Въпреки това Георги твърдо заявява, че не фаворизира своя брат.

„Никога. Не. На игрището ние сме професионални волейболни играчи. Извън полето сме братя“, споделя Георги.

„Нормално е за съжаление да получавам по-малко топки от останалите посрещачи“, пък коментира Валентин в същото време.

Докато двамата стоят срещу теб по време на интервюто в Кристалната зала, изглеждат като две капки вода. В продължение на разговора, Валентин всъщност споделя, че Георги спокойно може да отговоря и от негово име, защото резултатът ще бъде един и същ.

В първите 21 години от живота им, братята са неразделни. Но след това двамата ги разделя контузия на единия по време на едно от гостуванията с националния тим.

„Това стана през 2007“, възкликват едновременно, „Беше странно чувство, защото ни се случваше за първи път. Но от друга страна трябваше да се случи. Сега през по-голяма част от времето сме разделени един от друг, но въпреки това сме много по-задружни оттогава“, казва Георги Братоев.

Валентин през последния сезон игра за френския „Ажаксио“, докато Георги бе в украинския „Локомотив“ (Харков). Преди това бяха заедно в „Левски Сиконко“ (София) и за малко в катарския „Ал Раян“ (Доха). Двамата ще се опитат да играят заедно в клубен отбор и за в бъдеще. Засега, братята се наслаждават на времето си заедно в националния отбор по време на Игрите в Баку.

„Това е мечта, която се превръща в реалност - да играем заедно. Двамата сме по-силни така и се познаваме отлично“, допълва Вальо.

Те са на 27 години и казват, че съотборниците им умеят да ги различават, дори когато не са с екипите на националния отбор с №1 и №10. „Просто защото той е малко по-дебел“, казва с голяма усмивка Валентин. „Като деца толкова си приличахме, че никой не можеше да ни разпознае. И дори нашите родители често ни бъркаха“, завършва Георги.