Понеделник, 08 Май 2023 18:46
Теодор Салпаров: Когато националният отбор има нужда от теб, откликваш! С благодарност за всичко, което ти е дал!

Един от най-обичаните български волейболисти - либерото Теодор Салпаров, се завръща в националния отбор на България. Той прие поканата да помогне с класата и опита си в изключително важната година с участие за отбора ни във Волейболната лига на нациите, Европейско първенство от 28 август до 16 септември, на което страната ни е съдомакин и ще приеме мачовете във Варна, както и в Олимпийска квалификация за игрите в Париж. Теодор Салпаров даде специално интервю за официалния сайт на Българската федерация по волейбол.

 


- Теди, новината за завръщането ти в националния отбор със сигурност радва феновете на волейбола в България. Какво те накара да вземеш това решение?

- Реших да помогна на националния отбор, защото всичко, което съм успял да постигна, възможността да направя тази кариера, ако не беше националният отбор на България - чрез него да изляза на сцената на звездите, можеше да си остана незабелязан и да не стигна където съм в момента. Сега националният отбор има нужда от мен, а моето мнение е, че когато националният отбор има нужда от теб, е хубаво да се откликне. Да, винаги сме давали максимума от себе си за националния отбор, но никога не трябва да забравяме какво ни е дал той на нас. И, появи ли се момент, в който можем да покажем своята благодарност, трябва да го направим. Надявам се да успея да допринеса резултатите да стават по-добри. Говорих с Пламен Константинов и с хора от ръководството на федерацията. И както казах - търсят ли те да помогнеш на националния отбор, трябва да откликнеш. Така разсъждавам аз.

 

- Ти си човек, който обича да пали искрата на игрището, очакваш ли през тази година да се появи искрата на надеждата за нови достойни постижения на мъжкия ни национален отбор и нови огнени емоции, спаделени с феновете?

- Очакванията със сигурност са националният отбор на България да тръгне във възходяща линия. Да започнем да побеждаваме. В последните години наистина има спад. Не мога да кажа, че е било неочаквано. Беше ясно след поколението, което се отказахме преди четири-пет години. След смяна на генерации е нормално да има някакъв спад. Но трябва да се върне самочувствието в националния отбор. То е и до психика - когато губиш често, е нормално да губиш и увереност. Това е първа и основна наша задача - да се съберем и всички, които сме повикани от старши треньора Пламен Константинов, да дадем максимума от себе си. Дай боже - с много работа, с голямо себераздаване и малко късмет, да се върнат и успехите. Имаме и Европейско първенство в България, което не се случва всяка година. Публиката в България винаги е показвала любовта си и от своя страна е давала максимума за националния отбор. Затова се надявам ние да направим няколко победи - а като се хване вълната, поникват криле и може да стигнеш до значими височини. Помним и Европейското първенство през 2015 г. в България, въпреки че тогава и състезателите бяха други. Но българската публика винаги е била голям фактор и наистина окрилява.

 

- Европейското през 2015 г. беше в София, сега националният отбор се завръща за голям форум във Варна - подходящо място "да хванете вълната". Какво очакваш конкретно за мачовете от европейското през август и септември във волейболната столица на България?

- Във Варна дебютирах за националния отбор през 2003-а - минаха 20 години. Там атмосферата е уникална. Най-добрите си спомени пазя от тази зала. Дълги години играехме там - и в Световната лига, както беше тогава форматът. Във Варна сме побеждавали най-големите отбори в света. Това са неописуеми емоции. Всички, които сме били част от националния отбор, знаем атмосферата във варненската зала. Когато играеш като равен с равен срещу най-добрите и ги биеш, тръпката е уникална. Когато слушаш химна, пееш заедно с препълнената зала, когато печелиш, споделянето на емоцията след победите с публиката. Това е нещо уникално. Златни времена. Дай боже да се завърнат. Но всъщност аз съм сигурен, че в скоро време националният ни отбор ще тръгне във възходяща линия, защото има много талантливи млади момчета - и на моя пост, и на другите постове, които показват голямо израстване. Някои вече играят и в топ отбори. Бъдещето е пред националния отбор. Може би трябва само да се рестартира тази машина, за да започне отново да набира скорост и да има големи постижения.

 

- Върна се към дебюта си в националния отбор - точно във Варна, преди точно 20 години. Тогава Дани Пеев получи здравословни проблеми и на националния волейболен небосклон изгря твоята звезда. Със сигурност е от моментите, които никога няма да забравиш. Би ли разказал за емоциите си тогава?

- Да, Дани Пеев имаше проблеми с менискуса. И аз дебютирах в изключително важните два мача срещу Сърбия в зала "Конгресна" на Двореца на културата и спорта във Варна. В тези два мача бихме 3:1 и 3:2. Аз наистина играх много добре тогава. Предстояха ни два мача с Куба, от които задължително трябваше да вземем поне един, за да сме сигурни, че се класираме на финалите на Световната лига в Мадрид. Дани Пеев игра мачовете в Куба. След това той и щабът прецениха, че трябва да се оперира, за да бъде готов за Европейското първенство. Така изгря моята звезда - аз отидох и на финалите в Мадрид. Бяхми в една група с Бразилия, Русия и Италия. Победихме Русия и ги отстранихме от финалната четворка, а Италия завърши на второ място пред нас с един спечелен гейм повече. Аз пък станах най-добър защитник пред моя идол Серджо. Нещо, което няма да забравя никога. До такива емоции и незабравими спомени доведе моят дебют във Варна.

 

Tedi Salparov 3

 

- Завръщането във Варна за Европейското първенство, в залата, с която имате 20-годишна история, очевидно се очертава да е много емоционално...

- Дори докато си говорим, започвам леко да изтръпвам и да настръхвам. Споменът от онези мачове никога няма да избледнее. А когато всички фенове запееха химна заедно с нас - това е брутално чувство.

 

- Другите два турнира през годината са Олимпийската квалификация и Волейболната лига на нациите, ще има ли приоритизиране лично за теб?

- Това вече ще прецени старши треньорът Пламен Константинов. Говорили сме с него. Негова ще е преценката кои състезатели в кои турнири да играят. Лигата на нациите въобще не трябва да се подценява, защото на мястото на Австралия влезе Куба и запазването на мястото става трудна задача, а това място не трябва да се губи. Сигурин съм, че Пламен Константинов ще намери правилната формула и правилните състезатели в различните турнири. За да може отборът да остане в Лигата на нациите, а в същото време да даде шанс на много състезатели срещу най-добрите отбори в света, за да знае на кого може да разчита за Европейското първенство и за Олимпийската квалификация. Но това ще бъде изцяло негово решение.

 

- Възможна ли е мечтата за участие на Олимпийските игри?

- В моята кариера в националния отбор - 17-18 години, винаги квалификациите бяха почти невъзможни за спечелване. Бяха си почти Европейско първенство - осем отбора се борят за едно място. Сега правилата са малко променени. Осем отбора се борят за две места. На теория от всички групи нашата е най-приемлива. С оглед на резултатите на нашия отбор от последните години предварително пак звучи в сферата на мечтите да се класираме на Олимпийските игри в Париж. Но много от младите момчета, които разполагат с голям талант, вече натрупаха и игрови опит. И в комбинация с тези, които от дълги години имат и класа, и опит, не е невъзможно да се направи сериозен опит да се преборим и да се класираме. Единственото сигурно е, че ние ще дадем максимума от възможностите си. А когато нещата изглеждат наглед невъзможни, дори трябва да измъкнем и наглед невъзможното от себе си. Но да се борим докрай за тази мечта за България.

 

- Познаваш отлично Пламен Константинов - кое е най-силното му качество като треньор, онова, което да кара състезателите му да вярват повече в мечтите си?

- Едно е сигурно за треньора Пламен Константинов - това е човек, който изпипва всички детайли на работата си. И е човек, който няма сантименти към никой - нито към Теодор Салпаров, нито към Цветан Соколов, нито към Александър Николов. Ще изцеди максимума от всички състезатели - от млади и от по-опитни, за да върви отборът нагоре и да побеждава. В това съм абсолютно сигурен, той го е доказал и в предходния престой в националния отбор. А и виждаме в клубните му отбори, особено в "Локомотив" (Новосибирск), че неговата формула на работа е успешна. Затова нямам никакви опасения, че той ще извади максимума от всички състезатели. А знаем, че е и голям мотиватор. Знаем го още от състезател, капитан на националния отбор. В споменатото отношение съм убеден, че той ще направи максимума от себе си, както и всички около него в треньорското ръководство. Радвам се, че Андрей Жеков също е в щаба и ще бъде помощник треньор. Това е човек, с когото сме съпреживявали много победи и сме били заедно част от гръбнака на националния отбор.

 

 

Tedi Salparov 2

 

- Няма човек, който да познава Теодор Салпаров по-добре от самия теб - с какво най-вече си в състояние да помогнеш след завръщането си?

- Ясно е, че аз не съм на 20 години. Но опита, който имам, ще бъде от изключително значение. Играл съм мачове на най-високо ниво и знам как се играят. Човек, който не ги е играл, няма как да разбере, докато не започне да ги играе. Смятам, че това е и основната причина, поради която ме поканиха да се върна - да допринеса с моя опит, с примера, с присъствието. Надявам се да съумея и да допринеса максимално. В крайна сметка аз съм либеро - не съм нападател, който може да прави по 30-40 точки. Но с каквото мога - с цялото си сърце, душа и мотивация - ще помогна.

 

- Споделял си, че оттеглянето ти от националния отбор е било най-тежкото ти решение...

- Така е наистина, защото изживях невероятни емоции с националния отбор. Когато играеш в клубен отбор, представляваш този клуб, представляваш себе си, ако си навън, представляваш и дадена страна. Но когато играеш за националния отбор, представляваш герба, представляваш нацията си, а по-сладко от това няма. А когато нашата нация е обединена - било то в спорт, в политика или в друга област, тогава сме постигали най-големи победи. А когато сме разединени, няма успехи. Вярвам, че в тази ситуация можем отново да бъдем обединени. А именно заради онези паметни мигове на пълно обединение около националния отбор по волейбол ми беше много тежко да се откажа. Е, сега ми е много приятно, че имам шанс да играя отново за България.

 

- Какво най-много искаш да постигнете с отбора след завръщането си, коя волейболна мечта пожелаваш да се сбъдне за България?

- Със сигурност ще е страхотно, ако съумеем да направим уникално представяне на Европейското първенство. Ако успеем да се класираме за финалната четворка. Това наистина е мечта. Звучи невъзможна в момента - да. Но човек трябва да мечтае и да следва мечтите си. Иначе няма да може да дава максимума и да стигне там, където иска - ще буксува на едно място. Това е моето голямо желание - нека мечтаем и се борим за мечтата си заедно. Другото е свързано с Олимпийската квалификация - аз съм бил два пъти на Олимпийски игри, това е неописуемо. Не може да се сравни с нито един друг турнир. И тук не говоря за нивото на волейболния турнир, а за това усещане да си част от световното олимпийско семейство, да си сред най-големите спортисти от всички спортове и от целия свят.

Конзола за дебъг на Joomla!

Сесия

Информация за профила

Използвана памет

Заявки към базата данни