Женският ни национален отбор продължава да се готви усилено за предстоящото Европейско първенство, което ще се проведе от 26 септември до 4 октомври в Белгия и Холандия. Нашите момичета са в група с Русия, Хърватия и Беларус. Припомняме, че „лъвиците“ бяха на подготовка в Бразилия, където изиграха редица контроли и участваха в четиристранния приятелски турнир Рио Интернешънъл Къп 2015. В срещите със „селесао“ (0:3), Германия (3:2) и Холандия (3:2), много силно се представи една от най-опитните в отбора Добриана Рабаджиева. Доби направи страхотен сезон с клубния си тим „Волеро“ (Цюрих), но за съжаление в началото на лятото страдаше от травма и пропусна Европейските игри в Баку. Въпреки това 24-годишната състезателка пътува с националния отбор и изгледа всички мачове в азербайджанската столица.

Ето и какво каза Добриана Рабаджиева в специално интервю за сайта на БФВолейбол volleyball.bg:

-Първо как се чувстваш след контузията и какво е настроението в отбора?

-Отсъствах доста време от тима и сега като се върнах ми бе малко емоционално, защото откакто тренирам, вече 11 години, не съм била извън игра толкова дълго време. Добре съм. Кракът се подобрява. Имам още болежки, но то няма да мине скоро, трябва доста работа. Тренираме добре. Готвим се за Европейското. Атмосферата в отбора е много добра. Тренира се на макс. Мисля, че и в Бразилия лека полека започнахме да влизаме в час. Допускаме още някои елементарни грешки, но имаме повече от 2 седмици и се надявам до тогава да ги изчистим.

-В Бразилия победихме Холандия и Германия. Как видя тези срещи и показателни ли са за формата, в която се намира нашият отбор?

-Специално в мачовете там Драган Нешич доста експериментираше и даде възможност на абсолютно всички момичета. За мен срещите там бяха първи официални двубои с националния отбор този сезон и имахме нужда да се усетим една друга независимо, че вече толкова години играем заедно. Показахме добри и лоши неща, но повече сякаш бяха добрите. Най-хубавото бе, че в трудните моменти, защото и двата мача ги спечелихме с 3:2 и бе доста тежко, отборът не се предаваше. Продължихме да се борим и някак си лека полека започнахме да градим доверие помежду си. Мисля, че направихме добри срещи там. Дадоха ни възможност да видим върху какво още трябва да се работи преди Европейското.

-По-рано през сезона по време на Игрите в Баку бе контузена, но пътува с отбора и изгледа всички срещи на нашия тим. Тогава изглеждаше така сякаш искаш веднага да влезеш на игрището и да помогнеш на съотборничките си.

-Когато не бях около игрището, честно да ти кажа бе по-добре. Правех много терапии от друга страна и нямах време за почивка. И след това, като се оказа, че искат да отида с тях в Баку и да продължа там терапията си бе ужасно (смее се). Защото всяка тренировка, всеки мач като отиваш и то от вътре те гризе и останалите дори ми се смееха, че съм по-емоционална отвън, тъй като постоянно крещях и виках. Много е трудно наистина да седиш отстрани и да знаеш, че не можеш да помогнеш. Но пък така видях момичетата в малко по-друга светлина и беше много приятно. Като фен видях, че да играеш за националния отбор на България е страхотна чест и една голяма емоция, която за съжаление много малко хора могат да изпитат. И трябва да сме благодарни, че точно ние имаме тази възможност! Такива малки детайли понякога ти променят мисленето. Да ги гледам отстрани бе много болезнено, защото не можех да помогна. За съжаление тогава много малко не ни достигна в Баку. Отборът игра доста добре и съвсем малко, някои елементарни неща и малките детайли обърнаха каруцата там. Но пък това ни даде възможност да видим върху какво трябва да се фокусираме. 

(Добриана Рабаджиева (в средата) пропусна всички срещи от Игрите в Баку, но не спираше да окуражава и подкрепя своите съотборнички от трибуните и резервната скамейка.)

-Това сигурно още повече те мотивира за предстоящото Европейско?

-Само мисълта да се върна на игрището ме мотивира! Всеки ден се будя мотивирана, както всеки един професионалист предполагам. Но със сигурност с всеки наближаващ ден до Европейското емоцията става все по-голяма. И мотивацията за нас също расте. Виждам го и на тренировките. Всеки ден гледам как все повече се напъваме, как се раздаваме. Всяка една от нас иска да направим нещо на това Европейско. Иска да отиде там не само на разходка, както се получава в последните години.

 -В група сме с Русия, Беларус и Хърватия. Какво мислиш за тези съперници?

-Със сигурност Русия е един много сериозен съперник. Показаха го последните години, но пък не са и непреодолими. Миналата година на Световното малко не ни достигна да ги победим. Вече започнахме да гледаме и да се запознаваме с тях, защото тази година нямахме възможност да играем едни срещу други. Гледаме записи на мачове от Световната купа и Гран При, където са играли. Имат много класни състезателки, които са едни утвърдени имена в световния волейбол, но пък това на нас не ни пречи, а напротив. Мотивира ни и искаме да победим. Хърватия я познаваме. С повечето момичета от там сме играли в различни клубни отбори. Отборът е добър. Победиха ни в Баку, така че не са въобще за подценяване. Със сигурност ще стане интересен двубой, защото при тях се завръщат опитните състезателки, които не бяха на Европейските игри. Срещу Беларус играхме наскоро и също са отбор, който не трябва да се подценява. Така че отиваме там и играем мач за мач. Първата ни цел е да излезем от групата. След това идва следващата цел. Искаме да мислим крачка след крачка.

-Плюс или минус е, че започваме срещу Русия?

-Зависи как го приемеш. Може да бъде и плюс, може да бъде и минус. За мен лично нито е плюс, нито е минус. Такава ни е програмата. Не можем да си избираме тези неща. Може би ще бъде плюс от гледна точка на това, че ще бъдем максимално свежи. Но от друга страна може да бъде минус, тъй като ще ни бъде първи мач и ще имаме известен период от време докато влезем в час и усетим обстановката. Но пък ние сме професионалисти. Почти всички момичета играем в чужбина. Играли сме много мачове пред пълни трибуни, така че съмнявам се. Най-много един гейм ще ни отнеме докато се адаптираме.

 -Какво класиране на това Европейско ще задоволи лично твоите амбиции?

-Тази година се научих да играя мач за мач. Да се забавлявам във всяка среща. Именно това е целта на играта – да се забавляваш във всеки мач. Затова лично аз отивам там, за да се забавлявам с момичетата. Да покажем една много добра игра. Да покажем, че сме един страхотен колектив. Всичко останало зависи от нас!