Най-добрият български съдия Ивайло Иванов свири девет мача на Олимпийските игри в Париж. След като се прибра в София, реферът даде ексклузивно интервю за официалния сайт на БФ Волейбол.

 Представяхте ли си такъв дебют на Олимпийски игри?

- Честно казано – не. За мен беше огромна чест, че получих назначението да свиря мачове в Париж. Тръгнах с малка кошница и с цел да се насладя максимално. Казах си: „Каквото стане!" А то се превърна в нещо голямо и хубаво. Никога не съм си представял, че така ще се развият Игрите за мен и съм много доволен.
 

Колко мача свирихте?
- Общо девет.
 

Кой беше най-напрегнат?
- Аз не съм чувствал напрежение или нервност в нито един мач. Като заряд най-напрегнато го усетих в двубоя за бронзовите медали. Не съм приемал предишните като по-малко важни. Турнирът вървеше спокойно. От моя гледна точка зарядът усетих в последния мач.
 

Очаквахте ли, че ще стигнете до малкия финал?
- Надявах се, но не очаквах. Тайничко си го мислех. Форумът е изключително голям, всички съдии са на много високо ниво. Затова нямах големи очаквания.

Кой мач беше най-труден и защо?
- Четвъртфиналът между Италия и Япония заради обрата. Имаше три мачбола за японците и изглеждаше приключен. А той се обърна на 180 градуса. Италианците спечелиха накрая. Беше напрегнато.
 

Имаше ли момент, в който не бяхте уверен в решението ви?
- Не, в нито един. Във всички мачове бях много спокоен и уверен в решенията си. Не съм се притеснявал.
 

Какви оценки получихте?
- Ние не получаваме цифрови оценки. Цялостното мнение на съдийските наблюдатели на Олимпийските игпи са много високи. Назначенията ми са доказателството. Най-голямата оценка е, че на раздяла ми пожелаха да се видим отново след четири години в Лос Анджелис.

С какво са различни Олимпийските игри от останалите турнири?
- Нищо общо няма - емоциите, състезателите, публиката, цялата еуфория и един толкова приятен хаос на всички състезания. Направи ми впечатление, че дори на мача Бразилия – Кения, който не би предизвикал по принцип интерес, имаше 10 000 души. На всеки двубой залата беше препълнена.
 

Пътувахте към София заедно с президента на федерацията Любомир Ганев. Какво ви каза той?
- Още в залата се видяхме. Гледахме финалите заедно. Г-н Ганев ме поздрави за успешните Игри, която направих. Обсъдихме развитието на всички български съдии. Участието ми на Олимпийските игри е личен успех, но значи много и за всички мои колеги. С Ганев имаме общо виждане как да се развива съдийството. Целта е повече рефери да достигат най-високото ниво. На започващото скоро световно първенство ще имаме двама съдии, които ще бъдат в ранглистите на FIVB. Отново ще имаме максималната квота.

Коя е най-интересната личност, която видяхте в Париж?
- Зинедин Зидан. Аз съм голям фен на Реал (Мадрид) и беше изключителна чест. Не можах да повярвам. Зидан беше дошъл да гледа плажен волейбол. Като посланик на олимпизма той обикаляше много обекти.
 

Какви са следващите ви цели?
- Да затвърждавам нивото, което постигнах. Поставих основа за следващите години. Надявам се, че в Париж няма да са последнаите ми Олимпийски игри.