България се опълчи здраво и на Япония, лидера в генералното класиране в Лигата на нациите. За съжаление обаче младият ни състав отново не се зарадва на победа. А играта – особено през първия и третия гейм дава много поводи за оптимизъм. За бъдещето на отбора и работата на треньора Лоренцо Мичели.

Япония срази България с 3:0 (25:20, 25:16, 25:23). Жалко, че в първите ни пет гейма от турнира във Филипините (включително срещу САЩ предния ден) все ние първи повеждахме с разлика, но в нито един не се поздравихме с успех. България отиде в Манила без основни състезателки в лицето на капитана Елица Василева, Христина Вучкова и Емилия Димитрова. Японките пък се радваха на сериозна подкрепа от свои сънародници по трибуните. Явно българска общност в далечната азиатска страна няма и съответно роден трибагреник втори ден поред не се видя.

Подобно и на трите гейма срещу САЩ нашите момичета започнаха много силно първата част срещу японките. Бързо резултатът стана 2:0, после 3:1, като първото равенство дойде при 4:4. Българките не се уплашиха от краткия възход на Япония и продължиха да атакуват смело. Отбраната ни пък беше на световно ниво – нещо типично именно за съперника. Резултатът набъбна до 12:9. Най-близо японките стигнаха до 15:14. Отново България дръпна с три точки аванс при 18:15 и тогава нещо се срина. За първи път съперничките поведоха с 20:19. И до края на гейма точка не изработихме. България изравни 20:20 благодарение на грешен начален удар. И след това последва серия от пет поредни точки за Япония. Истинско „дежа вю“ с предния ден и битката срещу олимпийския шампион САЩ. Това беше може би най-силният ни гейм във Филипините и с основание нашите стискаха зъби от яд.

Вторият гейм стартира отново с българска точка. И не само – поведохме с 3:1. Този път японките по-бързо изравниха – 3:3. За първи път в мача започна игра точка за точка. За съжаление това статукво не продължи дълго и Япония поведе с 10:7. Разликата набъбна до 13:8, като сега съперникът демонстрираше фантастична отбрана. България продължи да играе силно и заслужи своите точки, намалявайки пасива си до 13:15. Жалко обаче – японките не спираха да доказват защо са лидер в Лигата на нациите. Отново си върнаха солидния аванс и предрешиха края на гейма. Треньорът Лоренцо Мичели направи смени, за да запази силите на титулярките, стартирали толкова силно дуела. Така Япония поведе с отчайващото вече 20:13. До края на частта и двата отбора заиграха успокоено в очакване на третия гейм. За протокола вторият завърши 25:16.

След пет гейма във Филипините, започнали с български точки, сега Япония удари от рано. Отборът поведе с 2:0, после с 3:1. Нашите обаче нямаха намерение да предават толкова лесно мача. Изравнихме за 3:3 и изпуснахме златен шанс да поведем. Но това все пак се сучи при 5:4. Класата на Япония и липсата на опит у нашите отново обърнаха нещата в полза на лидера в Лигата на нациите. Съперникът поведе със 7:5. Във всеки момент, в който стигахме на точка разлика, японките започваха да „летят“ по терена и да спасяват всичко възможно. Опитите да спрем „самурайската“ атака ставаха все по-неуспешни. Съперникът поддържаше аванс от 3-5 точки и майсторски го задържаше. Най-много се приближихме на 16:18, след което съперниците заредиха успешни атаки, но това не ни помагаше. Но България се вдигна в „бой последен“. С фантастично себераздаване спасихме два мачбола и докарахме резултата до 23:24. Жалко, не ни стигна! Победата накрая беше за Япония, но България показа, както и срещу САЩ, че може да е равностойна на най-добрите в света. Необходимо е още малко време и самочувствие.

Преди нашия мач Канада срази Белгия с 3:1 (25:22, 25:21, 22:25, 25:22). Именно това са следващите ни съперници. Победи срещу тях ще имат кръстопътно значение в битката за оставане в Лигата на нациите.

За България предстои ден почивка от мач и в събота срещаме канадките от 6 ч наше време. Завършваме турнира по същото време денонощие по-късно срещу Белгия.