-Как се чувствате и какво е положението с рамото Ви8 месеца след операцията?

-Значително съм по-добре и се надявам да вървя все напред и нагоре от тук нататък в здравословен план. Надявам се да са ме „закърпили“ добре в кръга на шегата и всичко да е наред.

-На какъв етап от възстановяването сте в момента?

-Етапът е следният, просто трябва да почна постепенни натоварвания с топка. Да почна да играя малко повече волейбол. Да трупам мускулна маса на самото рамо, защото то вече придоби пълен обем на движение, а това позволява да се работи повече. И постепенно да видим как ще реагира на повече натоварвания.

-Можете ли да забивате?

-Вече почнах и нападение, но разбира се дозирано. Не трябва да се прекалява, защото моментът е малко специфичен и при едно пренатоварване може да се получи възпаление на сухожилията. А това не е хубаво, тъй като ще ме извади за няколко дни от тренировачния процес, а ние това не го искаме. Но все пак вече съм доста близо до реалния волейбол.

-Водите индивидуална подготовка на облекчен режим. Как ще протече тя и кога ще започнете да тренирате на равно с останалите?

-Не сме говорили за някаква планува подготовка. За сега, тъй като на отбора му предстоят доста пътувания, се готвя на облекчен режим с тях. След като те заминат ще видя къде ще продължа подготовката си, тъй като другият състав пък ще замине за Европейските игри в Баку. Там ще има един период от 10-15 дни, в който и двата тима ще липсват и ще трябва да намеря начин да играя някъде волейбол. Но се надявам така постепенно и по етапно да влизам във все по-добра волейболна форма и разбира се, надявам се рамото да ми го позволява.

-Кой бе най-трудният етап и момент за Вас от този продължителен период, в който сте извън игра?

-Първите 3 месеца са доста тежки, заради самата операция. После обаче настъпват и други емоционални моменти. Да гледаш волейбол отстрани. Да идват важни мачове. Мачове, за които винаги съм се борил и съм искал да участвам в тях. Идват плейофи, които също продължаваш да гледаш отстрани и така нещата стават малко по-тежки, но лесно няма общо взето. И психически и физически не е лесно, но човек трябва да е подготвен. Да е зареден с много сериозно търпение. Това ми го дадоха като съвет още в началото след операцията, защото е наистина тежко.

-Това продължително гледане отстрани зареди ли Ви с така да се каже „глад“ да се завърнете на игрището?

-Със сигурност! Все пак има и някаква положителна страна на нещата, но не мисля, че е чак толкова голяма (Смее се). Но наистина това, което съм се опитвал е да гледам положително на нещата и в главата си нито за миг не съм допускал мисълта, че няма да се възстановя или, че ще има някакви проблеми след това. Така че искрено се надявам това да се отплати.

-Такъв съвет ли бихте дали на Цветан Соколов, който преди дни също претърпя операция на рамото и както Вас ще отсъства около 8 месеца?

-Единственото, което бих му пожелал е бързо възстановяване и да е търпелив, защото търпението определено е важно в случая.

-Пропуснахте последните големи състезания с националния отбор. Мотивира ли Ви това още повече за едно успешно завръщане с националната фланелка?

-В момента мотивацията ми е да съм здрав и да се върна колкото е възможно по-бързо на добро волейболно ниво. От там нататък наистина за всяко нещо си има време и не ми се иска прескачам някакви етапи, защото последните няколко месеца бяха тежки. Нека просто гледам в близко бъдеще какво се случва. Аз, ако съм здрав, естествено, че ще имам и мотивацията за нещо повече.

-При положение, че пропуснахте целия сезон с „Олимпиакос“, очаквахте ли да получите повиквателна за националния отбор?

-Ясно ми беше, че след една такава операция може би няма да бъда извикан в националния отбор. Така или иначе аз получих повиквателната две седмици, след като отборът се събра на лагер. Имал съм желание за това нещо и съм се отзовал.

-Пламен Константинов изрази надежда да сте готов за Европейското първенство. Реален ли е този плани оптимисти ли са докторите, че ще бъдете на линия?

-Аз също се надявам да бъда добре за тогава. Ако бъда готов по-рано още по-добре. Има и чисто индивидуални неща, като това как ще реагира рамото. За сега всичко върви по план. Всичко е наред. Минах на последен преглед преди да се прибера тук в България. Докторът ме увери, че всичко е наред и просто да внимавам с натоварванията, които трябва да станат постепенно. Така че надявам се след много малко време да съм готов на 100 процента.

-Не е тайна, че Вие сте един от големите любимци на феновете. Не е ли мечтаното завръщане в националния отбор именно на Европейското първенство пред родна публика?

-Със сигурност! Доста ще ми е емоционално, ако това нещо се случи. Това е нещо уникално! Да играеш пред родна публика. Още повече, че в България не съм играл с националната фланелка от доста отдавна. В „Арена Армеец“ никога даже. Но все пак, за да стане това нещо, трябва да съм здрав, трябва да съм във форма. Трябва треньорът да прецени, че мога да съм полезен и мога да помогна на отбора. Съвкупност от доста неща е, така че всяко нещо с времето си.

-С какво настроение се подготвя отбора и как усещате Вие обстановката?

-Настроението е добро. Поне това, което видях аз за няколко тренировки е, че момчетата са амбицирани. Всичко е нормално поне до колкото мога да преценя аз за краткото време, в което съм с тях.

-Сред повиканите има много млади момчета. За краткото време, в което сте с тях виждате ли в някои достатъчно потенциал, за да пробият в националния отбор през този сезон?

-Със сигурност и в двата отбора има много млади момчета. При всички положения мисля, че ще се даде шанс на някои от тях, тъй като регламентът го позволява тази година. Още повече, че сме домакини на финалите от Втора група на Световната лига и така всички мачове от груповата фаза са без значение. Все пак треньорът ще прецени. Нямам поглед върху тях, за да преценя и да дам по-обективно мнение.

-В събота и неделя отборът, който се готви за Баку ще играе контроли с Гърция. Имате ли наблюдение и какво е мнението ви за техния състав?

-Гръцкият отбор е един млад състав, който тази година се завръща в Световната лига, макар и в Трета група. Това ще е добре за тях. Не са отбор с някакви много големи амбиции, но все пак амбицията им е да израстват до колкото е възможно във всеки един мач. Ще гледам мачовете, тъй като имам и много приятели там и ще отида да ги видя. И двата отбора са на такъв етап, че за тях е важна подготовката в момента. Всеки се готви за различно състезание.

-Какво е като цяло мнението Ви за гръцкото първенство и нивото там?

-Гръцкото първенство е доста по-слабо от това, което беше преди години. Все пак кризата оказа доста голямо влияние на първенството. Тази година лично за мен имаше два отбора. Единият бе „Олимпиакос“, а другият ПАОК, който стана шампион за първи път в историята си. За съжаление не е това, което бе преди и не смятам, че в близките няколко години ще бъде. Но европейските клубни турнири позволяват на отборите, които участват в тях да се развиват, да изграждат добри състави и да играят на високо волейболно ниво. Защото, ако разчитат като цяло на гръцкото първенство ще бъде тежко. 

-И на края, какво си пожелава Боян Йорданов през това лято с националния отбор?

-Пожеланието няма как да не бъде здраве. Тъй като след една такава контузия, а и по принцип, колкото и банално да звучи, здравето е най-важно. Амбицията ми е да се върна колкото се може по-рано на игрището. Да се върна във форма, защото 9 месеца извън волейбола са доста, а и все пък вече не съм на 25 години, станах на 32. Така че това е. Надявам се да предстоят още хубави моменти с националния отбор.