Антонина Зетова изведе България до европейската титла за жени под 18 години – исторически успех за българския волейбол. Триумфът е едва втори за женското ни направление и първи от златото на жените от София 1981 г.

На Европейското първенство в Румъния и Гърция (1-13 юли) нашите момичета постигнаха шест победи и само едно поражение в групата, отстраниха в полуфинала шампиона Италия и във финала абсолютно категорично надделяха над Белгия с 3:0. По пътя си младите ни „лъвици" победиха отбори като Полша, Турция и Гърция.

Зетова пое отбора през месец ноември миналата година и успя да спечели вече два пъти медали. През месец юни завоювахме и среброто от Балканското първенство в Тирана, Албания. Преди години тя има и трето място от Световното първенство за жени под 23 години.

Селекционерът на България U18 – жени говори пред българските медии по време на посрещането на тима. Ето какво сподели тя:

Заминахте с цел – топ 6, а се връщате като шампиони. Как се чувствате?

Каква е била моята цел... още преди тръгването аз казах, че няма да казвам каква очаквам от отбора, защото знаех, че всички много искаме, преди всичко, да влезем във финалната четворка. Никой от нас не си е представял, че може да стигнем толкова далече. И то, в мачове, в които победихме всички претенденти за европейската титла, включително и Италия на полуфинал!

 Имаше ли момент, в който си казахте "този отбор ще стане шампион, това беше голямото препятствие"?

Не. Може би нашето голямо препятствие бе втория мач с Турция, който спечелихме неочаквано за мен. Защото Турция е отбор, който психологически ни въздейства. Тази победа и успеха над Полша в третия мач ни даде вяра в собствените ни възможности, а това се пренесе и в полуфинала.

Кое беше основното за обрат в тайбрека срещу Италия?

Поведението на целия ни отбор по време на целия турнир. Аз апелирах да играем точка за точка. Да се абстрахираме от всичко и всички – от очаквания, от резултат, от важност на мача... Просто не трябва да мислиш, а трябва да играеш ситуация за ситуация Това помогна! Момичетата и в други мачове имаха много тежки моменти, не се отказахме до последно.

 Четири мачбола срещу Италия... Каква е тази психика на момичетата? Върху това ли работите и как успяха да се справят с това напрежение, да се върнат в мача и да го спечелят?

Смятам, че е по малко и от двете. Отборът на Италия се виждаше вече победител и спря да играе. Те чакаха ние сами да сбъркаме и сами да се бием, което не се получи. И оттам психологията вече е такава, че две точки, ако ти дръпнат, започваш да трепериш, ставаш несигурен, има и малшанс, и не знаеш накъде ще тръгне мачът. На нас това ни помага и естествено концентрацията на момичета в ситуацията, за които трябваше да бъдат внимателни от другата страна.

 Една единствена загуба на първенството – от Унгария. Направихте ли вече изводите какво там не ви достигна?

Не мисля, че в този исторически момент трябва да говорим за загубата, която се е случила поради ред причини. В крайна сметка, явно така е трябвало да стане.

 Какво ще искате оттук нататък?

Хубаво е да празнуваме, защото този отбор наистина с духа и с колектива, с работата, която свърши през това малко време, в което бяхме заедно, и това грандиозно израстване, което показа по време на турнира – това показва, че отборът има капацитет. Но отговорността е много голяма. Те все пак са още деца, млади момичета, имат още много път на развитие пред тях. Времето ще мине и аз към това апелирах днес пред тях. Казах им, че това вече е в миналото. Да, много е хубаво. Ние още не можем да осъзнаем и да повярваме какво ни се случва. И аз вече ги моля да бъдат скромни и да гледат напред, към развитието си, отговорностите в клуба. Защото догодина ще бъде вече много по-тежко. Ние ще бъдем в ролята на фаворит. Вие ще имате големи очаквания от нас. Нормално е това. И трябва да имаме психическата сила да ги понесем.

 Говорейки за развитие, вие вероятно сте най-точният човек, който да оцени колко още път имат да изминат до женския национален отбор.

Пътят е огромен и той минава през опита. Естествено, едно такова отличие, съдейки по историята и отборите преди нас – титлата на момчетата от 1991 година в Кайро, след това почти целия отбор влезе в мъжкия отбор. Титлите не се случват случайно и се предполага, че поколението има таланти и капацитет да играе в жени.

 Спахте ли в автобуса на връщане или празнувахте?

Ние не сме спали в много автобуси. По-скоро празнувахме умерено. Да, много се радвахме в залата, но в автобуса по-скоро гледахме да си починем.